Анализ: Германия гледа с едно наум на плана на ЕС за конфискуване на руски активи

Засега няма правни обосновки за това, но ЕС работи за намирането им. Германия и други европейски страни се противопоставиха на такава идея. Берлин предупреждава, че подобно прибързано действие носи правни и финансови рискове.

Европейската централна банка изрази загриженост относно подобен план и в резултат на него Берлин и други европейски столици призоваха Брюксел да преосмисли представените идеи.

Високопоставени представители на германското правителство поставиха под съмнение силната подкрепа за плана, тъй като правните рискове са твърде големи. Говорител на външното министерство заяви, че Москва "ще трябва да плати за щетите, причинени на Украйна" и подчерта, че Германия "прави всичко възможно по закон", за да идентифицира и замрази средствата на руски лица и организации, които са обект на санкции.

„Това ще раздвижи мравуняка“, каза друг германски служител, който добави, че ако ЕС вземе парите от Руската централна банка или дивидентите от инвестирането на тези пари, това ще създаде прецедент, който другите със сигурност ще използват. Например Полша може да поиска още репарации от Германия за щетите, нанесени й през Втората световна война. Още: Фон дер Лайен: Замразените руски активи ще помогнат за възстановяването на Украйна

Германският министър на правосъдието Марко Бушман е прегледал предложенията на ЕС за конфискуване на активите на Руската централна банка и е стигнал до заключението, че те са юридически несъстоятелни. Говорителят на Бушман отказа коментар, пише още Financial Times.

На заседание на Европейската комисия някои дипломати призоваха за предпазливост, като казаха, че трябва да се отговори на няколко важни въпроса, преди да може да се направи официално предложение. 

Откакто ЕС и неговите съюзници замразиха стотици милиарди евро във фондовете на Руската централна банка заради водения от Москва конфликт, европейски служители обсъждат дали част от тези пари могат да бъдат използвани за възстановяване на Украйна.

Представители на ЕС се отказаха от идеята за пълна конфискация на тези средства и вместо това търсят начини да прехвърлят поне част от дивидентите от тези активи на Киев. Единият вариант би изисквал депозитарите на ценни книжа да прехвърлят част от печалбите от реинвестирането на доходи, получени от замразени руски активи.

Високопоставен украински служител изрази мнение, че ЕС може да събира 3 милиарда евро годишно от активите на Руската централна банка. Украйна също разработва алтернативна схема, сподели той, така че Европейската комисия да може да конфискува руски активи като обезпечение и след това да ги инвестира, за да генерира печалби, които ще бъдат прехвърлени на Киев.

„Проблемът е да направим тази схема правно правилна и оправдана“, каза дипломат от ЕС, участващ в дискусиите. „По-трудно е, отколкото си мислехме първоначално.“

Очаква се външните министри на страните членки на ЕС да обсъдят този въпрос на срещата в Люксембург, съобщиха от организаторите.

Според вицепрезидента на Европейската комисия Валдис Домбровскис трябва да се намери баланс между държането на Русия отговорна за щетите и поддържането на „правна рамка за защита на целостта на средствата на централната банка“. Това е, за което ЕЦБ мисли в момента, каза Домбровскис.

Говорител на Европейската комисия сподели, че държавите-членки на ЕС като цяло подкрепят мерките и следователно може да се намери решение.

Служители на ЕС довериха, че голямото мнозинство от европейските държави са се съгласили по принцип да използват приходите от конфискувани руски активи. Но те подчертаха, че поради притесненията на ЕЦБ, някои страни обмислят как това може да стане на практика.

„Сред държавите-членки на ЕС има широк консенсус, че парите, получени от замразените активи, трябва и могат да бъдат използвани“, сподели дипломат. Но има и друг консенсус. Не можем просто да вземем парите въз основа на политическо решение."

Говорителят на Европейската комисия Кристиан Виганд каза, че лидерите на ЕС ще издадат допълнителни насоки на срещата си на върха в Брюксел. „Няколко въпроса трябва да бъдат изяснени, по-специално въпросът за координацията с чуждестранни партньори, а именно със страните от Г-7. Едва след това ще могат да се изготвят конкретни предложения“, счита той.

Длъжностни лица твърдят, че предложението за насочване на средства от Руската централна банка за спасяване на Украйна е било силно подкрепено от канадския министър на финансите Кристия Фрийланд, след като е било обсъдено на срещата на Г-7 в Япония този месец. Още: Естония първа в ЕС със схема за използване на замразените руски активи

Говорителят на Министерството на финансите на Канада Катрин Куплинскас каза пред Financial Times, че нейната страна „работи в тясно сътрудничество с чуждестранни партньори и съюзници, включително европейски, за да спре Путин и да изгради отново просперираща и свободна Украйна“.

Канада наскоро прие закон, който й позволява да конфискува и да иска разпореждане с активи, които са предмет на антируските санкции. Страната иззе повече от 26 милиона долара от Granite Capital Holdings, собственост на санкционирания руски олигарх Роман Абрамович, както и негов самолет Ан-124.

Автори: Мартин Арнолд, Гай Чазан, Сам Флеминг, Хенри Фой, Бен Хол

Превод: Ганчо Каменарски